АРТТЕРАПИЯ

Арт терапия или терапия чрез изобразително изкуство е относително нов метод в психотерапията.

Терминът арт терапия за първи път е използван от А. Хил през 1938 г. при описание на работа си с болни от туберколоза.
В днешно време се обозначават всички видове занятия с изкуство, които се провеждат в болниците и центровете за психично здраве, макар че много специалисти считат това определение за твърде широко и неточно. Арт терапията се използва не само в болниците и психиатричните клиники, но и в други условия – като самостоятелна форма на терапия.
Ефективността на използването на изкуството в контекста на лечението се основава на това, че този метод позволява експериментиране с чувствата – да бъдат изследвани и изразяване на символично ниво. Символното изкуство произлиза от пещерните рисунки на първобитните хора. Древните са използвали символи за определяне своето място в света, космоса и търсене смисъла на човешкото съществуване. Изкуството отразява културата и социалните характеристики на това общество в рамките на което то съществува. Това се потвърждава от бързо сменящите се стилове в днешно време, като отговор на промените в културните течения и ценности.
Спонтанно рисуване и моделиране
В контекста на терапията художествените дейности могат да се нарекат спонтанни за разлика от планираните и внимателно организирани дейности при обучението в изобразително изкуство и занаятчийство. Изследователите, занимаващи се с арт терапия се съгласяват с това, че художествените способности или специална подготовка на пациентите не е нужна при използване на рисуването в качество на терапевтично средство. За арт терапията е важен самият процес и тези особености, които крайният продукт на творчеството, помага да се намерят в психичния живот на автора. Водещият подкрепя изразяването на вътрешните преживявания спонтанно и без притеснения за художествената стойност на произведенията.
К. Юнг считал, че въображението и творчеството се явяват движещи сили на човешкото съществуване. Ролята на фантазиите в творческия процес Юнг описвал по следния начин:
Не само художникът, но който и да е творчески човек, какъвто и да е бил, всички свои велики достижения са обвързани със неговата фантазия. Динамичния принцип на фантазията се явява игра, която се счита присъща на децата и несъвместима със сериозната работа. Но такъв творчески процес не се започне и съществува без тази игра на фантазията (Jung, 1921/1970, р. 63).
Юнг използвал термина „активно въображение” за да обозначи този творчески процес (Lyddiatt, 1971) при който субекта обективно наблюдава развитието на своите фантазии без да се опитва съзнателно да въздейства върху тях. Пример на спонтанно използване на фантазията при арт терапията може да бъде упражнението за рисуване на драсканици. Участника без никаква идея за това какво да нарисува прави продължително време вълнообразна линия, без да отделя молива от листа. Целта на това упражнение е да даде на участника възможност за спонтанно изразяване на своите емоции. По това как е изпълнено упражнението се появяват различни подсъзнателни компоненти от психиката на участника. След това участника за не голям период от време гледа рисунката и се опитва да разбере не могат ли да възникнат зрителни образи, които да помогнат да осъзнае каквито и да било ситуации, обекти или персонажи в неговото подсъзнание. Методите на арт терапията от типа на рисуване на драсканици са аналогични на използваните от Юнг упражнения за „активно въображение”, когато пациента получава инструкция да продължи своите прекъснати мечти и фантазии.
Основни понятия
Анализ на съвременните изследвания по арт терапия позволяват да се видят доказателствата за полезността на този метод за лечебни цели (McNiff, 1976), за това че този метод:
 Предоставя възможност за изразяване на агресивни чувства по социално приемлив начин. Рисуването – живопис или моделиране се явява безопасен начин за намаляване на напрежението.
 Ускорява прогреса в терапията. Подсъзнателните конфликти и вътрешни преживявания по – леко се изразяват с помощта на зрителни образи, отколкото в разговор по време на вербална психотерапия. Не вербалните форми на комуникация могат с голяма вероятност да избегнат съзнателната цензура.
 Дава основания за интерпретация и диагностична работа в процеса на терапия. Творческата продукция във вида на нейната реалност не може да се отрича от пациента. Съдържанието и стила на художествената работа предоставят на терапевта огромна информация, освен това автора сам може да има своя принос в интерпретацията на своята собствена творба.
 Позволява да се работи с мислите и чувствата, които изглеждат непреодолими. Понякога не вербалното средство се оказва единствения инструмент показващ и проясняващ интензивните чувства и убеждения.
 Помага за укрепване на терапевтичните взаимоотношения. Елементите на съвпадение в художественото творчество на членовете на групата могат да ускорят развитието на емпатия и положителни чувства.
 Способства възникването на чувство за вътрешен контрол и ред. Рисуването – живопис и моделиране довежда до необходимостта от организиране на форми и цветове.
 Развива и засилва вниманието към чувствата. Изкуството възниква в резултат на творчески акт, които дава възможност за засилване на зрителните и кинестетични усещания и позволява експериментирането с тях.
 Засилва усещането за собствена личностна ценност, повишава художествената компетентност. Като страничен продукт на арт терапията се явява удовлетворението възникващо в резултат изявата на скритите умения и тяхното развитие